Колко често чувате думата „риск“ в ежедневието си? За повечето от нас тя моментално се свързва със „заплаха“ или „опасност“. Но в света на управлението и анализите рискът има по-конкретно определение: вероятността да се случи нещо нежелано и възможните последствия от това събитие. Звучи просто, нали? На практика обаче не е толкова лесно, защото в играта влиза и още един фактор – несигурността.
Когато говорим за риск, обикновено разполагаме поне с приблизителна представа за това колко вероятно е едно събитие и какви биха били потенциалните щети или ползи. Например, ако решите да инвестирате в утвърден фонд, може да изчислите (макар и не съвсем точно) какъв е шансът да загубите част от сумата и колко. Дори и да не е идеално, има някакви данни и истории от миналото, които да ви насочат.
При несигурността, от друга страна, липсва или е изключително оскъдна информация. Представете си, че създавате съвсем нов продукт и се опитвате да пробиете на пазар, който не съществува в настоящия си вид. Колко потенциални клиенти бихте имали? Какви пречки могат да изникнат в процеса? Няма утвърдени данни или опит, на които да стъпите, за да определите вероятностите. Тук говорим за истинска „бяла зона на картата“.
Защо това разграничение е важно? Представете си, че действате „на автопилот“ и приравнявате несигурността към риска, без да осъзнавате, че реално нямате достатъчно знания за ситуацията. Тогава е лесно да попаднете в капана на прекомерен оптимизъм и да си мислите, че „всичко е под контрол“. Впоследствие може да бъдете неприятно изненадани от събития, които дори не са ви минали през ума.
Възприемането на разликата между риск и несигурност ни помага да сме по-внимателни, когато планираме действията си – независимо дали става дума за бизнес стратегия, нов технологичен проект или личен план за развитие. Важно е да се запитаме: „Имам ли наистина достатъчно данни, за да изчисля вероятностите?“ или „Заставам ли пред напълно непозната територия, където не мога да оценя реалната опасност?“. Тези въпроси илюстрират и два вида риск, които съществуват:
- Епистемичен риск (epistemic risk) произтича от липсата на пълно знание за даден проблем. Например: въвеждате нов алгоритъм за данни, но не сте сигурни как ще реагира при екстремни условия. Тази „бяла зона на картата“ може да се запълни, ако вложим време и средства в изследване, тестове, допълнителни експерименти.
- Алеаторен риск (aleatory risk) е свързан с присъщата случайност и непредсказуемост на явленията. Няма как да „укротим“ напълно случайните колебания на финансовите пазари или турбуленцията при полет, колкото и данни да събираме. Това е естествена част от живота и се свежда до статистически вероятности.
В днешния динамичен свят често се налага да навлизаме в непознати води – нови пазари, иновативни технологии, смели идеи. Несигурността е неизбежна част от прогреса, но когато сме наясно с нейния мащаб, можем да адаптираме подхода си, да търсим повече информация и да вземаме по-информирани решения. Именно това знание ни дава шанс да постигнем устойчив и смислен успех.
Когато всички имаме общо разбиране за това колко добре познаваме една ситуация и доколко можем да я контролираме, постигаме спокойствие и хармония в отношенията си.
А вие как го прилагате? Опитайте следното: изберете един проект или предизвикателство, пред което сте изправени сега, и съберете екипа си за кратка дискусия. Попитайте ги:
- Каква информация имаме за ситуацията?
- Има ли нещо, което не знаем, но е важно да разберем?
- До каква степен можем да управляваме рисковете, които вече виждаме?
Запишете отговорите и обсъдете дали всеки се чувства уверен, че знаете достатъчно, за да действате. Ако резултатите ви изненадат – споделете опита си в коментарите. Ще се радвам да чуя как съвместната увереност помага на вашия екип да работи в по-спокойна и хармонична обстановка.
